Бях опериран от рак на гърлото. 
Предупредиха ме, че е много тежка операция и няма да мога да се обслужвам сам.
Аз им се присмивах и в първите дни след операцията, когато ми казваха да не се залежавам, аз си шитках из града - да видя свят и да си купя ядене и т. н.
После ме изписаха и по живо по здраво си се прибрах. 
После имах претенции след операцията, качих се на колата и се върнах в болницата.
Оказа се, след като са ме изписали по клинична пътека, аз съм за тях отпаден продукт.
До 12-14 ден бях жив и нямах нужда от чужда помощ. После се сринах. Добре, че имам цяла група помагачи.
Сега спя по цял ден и цяла нощ.

Не бих искал да бъда в болница. Там отношението към болните е антиеквивалентно на йерархията. Докторът може да влезе в стаята, да се ръкува с теб и да ти говори на Вие. 
Санитарката нахлува и пита какви са тези салфетки по земята. Казва, "Хвърли ги в кошчето (в тоалетната), ти друга работа нямаш". 
Аз за санитарката бях неин подчинен.
Аз просто й правех знак с пръст да мълчи. Тя беснееше.

Ей хора, аз можех да предизвикам буря в това заведение. И тези санитарки щяха да хвърчат като сажди или снежинки, а не да ми дават указания. Но аз не съм човек, който желае конфликти и ми е ясно, че всеки от тях си изкарва нужния хляб.

Като цяло, доволни или недоволни, всеки си свърши работата и сме квит..

Особено искам да отбележа Доктор Ниляй Метинова Човек със златна душа, златно сърце и златни ръце.
Тя не е кариеристка, просто човек, който те лекува. Дори с присъствието си.
Това са хора, за които се казва, че са "от БОГА".

Благодаря Ти Ниляй, макар че с какво мога да Ти благодаря. Нека Твоя БОГ реши.

UPD Мен ме прие и оперира Д-р Васил Станев. Вечно зает и в движение, но по мое мнение добър хирург - професионалист и аз напълно му се доверих, за което не съжалявам и му благодаря и сега. 

Защо така смело съдя? Преди 30 години учих медицина в "Българска медицинска академия", както ми бяха вписали в студентската книжка, макар че преди това се водеше "Висш медицински институт". 
Учих в крайна сметка колкото да придобия собствени знания и опит и накрая не завърших с диплома. Имам 8 завършени семестъра. Познавах светила като професорите Начев, Гайдарски и Къркеселян. От там съм изнесъл понятието за клинично мислене и презрителното звание "фелдшер", за човек, който има знания, но няма мислене. (между другото, тогава плевенския недицински институт го наричаха "плевенския ПУЦ", а пуцове тогава бяха едни професионални учебни центрове, където човек без никаква квалификация можеше набързо да получи някаква, за да започне работа).
Та, да си продължа мисълта. По време на моето учене прекъсвах на 2 пъти, а тогава за да оправдаеш прекъсването си, трябваше да представиш 8 мес. трудов стаж. И аз станах санитар в операционна в неврохирургията. На първо време работата беше в Пирогов, защото в МА правеха ремонт на операционните, после си отидохме в МА. 
Та, аз си бях доволен от работата. Тичах с разни стерилни инструменти, консумативи и банки с кръв. А въпросният професор Къркеселян можеше да стои със сключени отзад ръце и да ме повика да видя нещо интересно и рядко в операционния микроскоп.
Работех там не за пари (тогава това бяха смешни пари, няколко долара), а защото уважавах тези хора и ми беше удоволствие да съм член на техния екип.
Впрочем аз тогава не бях просяк и ходех на работа с колата на баща ми, а понеже имаше и бензинова криза, наливах коресилин, с който ме снабдяваше една медицинска сестра, която имала запаси в мазето.

UPD Та, вече не е тайна в кое лечебно заведение бях. За различните санитарки мога да кажа различни думи. Но, това са същества от най-долния слой на хранителната верига, наплашени, нуждаещи се. Не е моя работа да ги съдя.
Сестрите - редно е да започна със Старшата. Нормално, важна и високомерна дама, това и в букварите го има. Всъщност, много разбрана и възпитана жена, от мен голяма благодарност.
За съжаление, сестрите не носят беджове и не се представят с имена.
Имаше една, както разбрах Мира, при нея всичко беше устроено на резки движения, а ходеше някакси на подскоци. Не я обичаха колежките й.
Имаше едно много интересно момиче с гимнастическа фигура и с очила. Винаги усмихната, мила и любезна.
Имаше едно друго момиче, което се занимаваше с моите документи и ми свърши някоя и друга услуги (по приемане на доставки), но тя беше вечно плътно увита в маска, та дори не знам как изглежда. Благодаря ти много!

Бях забравил, едно изключително красиво и мило момиче. Класическа женска красота: налята, аз бих казал снажна. Пак винаги спокойна, мила и любезна. Виждал съм я без маска и ще я позная, но не знам как се казва. Благодаря!
И други сестрички-птички, никаква критика, такава им е работата, такава е системата.
Доктор Стоянов - не сме имали някакви особени контакти, но от него впечатлението ми е, че е мъжага, пич. Истински представител на докторите, които излизат от обучение с офицерско звание. Благодаря!
Да завърша сега с двама "доктори". Д-р Николов ми прави впечатление на плужек, който се ръководи от някакви служебни интереси, а не от състоянието на пациента (вж по-горе фелдшер)
Д-р Малик.Не знам дали е просто български етнически турчин, но говори български завалено и неправилно. Държи се арогантно. Към проблема на пациента се отнася небрежно - представи си, имаш някакви осложнения на раната, той просто маха старата превръзка и ти слага нова без да гледа. И ти прави някакво наставление на развален български, че е трябвало да лежиш наляво, а си лежал надясно. Неграмотник.
Повече пасва на санитар от лудница, отколкото на лекар от университетска клиника.

UPD Бях скрил този постинг от съображения, че ще попадна пак в тази болница и ще имам врагове. Сега реших, че никога няма да попадна в тази болница, по-добре направо в гробищата. 
Много поздрави и добри пожелания на Д-р Станев, Д-р Стоянов и на незнайните сестрички-птички, които бяха несъмнено много мили!