2015 година бяхме командировани с моя шеф в Анкара, Турция да правим заводско приемане на едно оборудване.
Отиваме от София в Истамбул с Turkish Airlines, които както подозирам са може би най-големият за момента авиопревозвач. Много ми харесаха турските стюардеси. Можеш да хванеш една блудинка  блондинка със сини очи и да я обявиш за мис, но онези са много различни и са с характер.После в Турция срещнах много и много различни жени, от опаковани в фереджета до ходещи с минижупи, впечатлен съм.

Така, обикаляме из аерогарата в Истамбул в търсене на нашия терминал за Анкара. А там всички надписи само на турски. А моят началник Наско ми вика, намери някого и питай. Аз му викам, Наско, с питане и до Цариград се стига, а ние вече сме в Цариград.

Имах и един друг проблем, пушеше ми се, а на тази аерогара, както и навсякъде не можеше да се пуши. Питах един човек, който ми каза, че мога да си наема 1-часова туристическа разходка и през това време да пуша. Както и да е, моят началник ме подбра, не пуших, намерихме си терминала и заминахме за Анкара.

Какво стана после. В Анкара ни посрещна един млад турчин, който играеше ролята на изтънчен европеец. Каза, че е живял 12 години в Лондон, а приятелката му живее в Германия.
(ако питате мен с моя черен хумор, и в Лондон и в Германия живеят кучета, котки, плъхове и мишки, тъй че това не е критерий за благородство, а казано по-купешки е чист снобизъм, което е едно и също от думата snob - sensa nobile, което на латински нещо значи, но по нашенски е помияр)
Работата формално си я свършихме, което и си беше ясно.
Аз имах 3 задачи. Едната беше от една колежка, която искаше да й занеса някакво произведение, не помня вече ишлеме-пишлеме, другата беше моя, знам, че източникът на нашата баница е турският бьорек и исках да ям оригинален бьорек. 
Както и да е, нашият домакин се направи на ужасно учуден, какви са тези варварски щения, когато на всеки ъгъл има европейски заведения с пици, торти и т.н.
Обикаляхме, накрая намерихме един малък дюкян с някакви локуми. Това беше.
Третата ми задача беше да отида на един знаменит от векове пазар в Анкара.
Отидохме, но не успях много да поснимам, защото литовецът, който беше спонсор на събитието вече душеше за първата кръчма, където да се напие. Просто нямах време.
Това беше пазар не за туристи, а за обикновени хора с ежедневни вещи, дрехи и домашни потреби (без сувенири и магнитчета). Оказа се, че самоварът въобще не е руски символ, имаше много и различни самовари наред с други съдове за домакинството.